Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, адвокатът следва да установи чрез пълно и главно доказване в съдебния процес съгл. правилата на чл. 154, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – аргумент  от разпоредбата на чл.200, ал.2 от Кодекс на труда (КТ). В този смисъл отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 от КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл.201, ал.2 КТ е използван терминът „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по сходен казус следва да бъде проведена юридическа консултация с адвокат, занимаваш се с трудово и деликтно право.