Приемане на наследство по опис

Разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за наследството /ЗН/ ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство /съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на Тълкувателно решение № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, т.4 и т.5/.

Нормата е установена в защита на наследника, като това най-ясно следва от разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗН, според която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Фактът на приемане на наследството по опис се отразява на отговорността на наследниците, но не и на съществуването на задължението. Приемането на наследството по опис не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността кредиторите да се удовлетворят от имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото по опис наследство. Независимо от това, съгласно постановената актуална практика на ВКС в решение по т.дело №1906/ 2016г. на ВКС, отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество се преценява на общо основание в исковото производство, като исковете се уважават до размера на приетото по опис наследство, съобразно оценката, дадена в производството по чл.553 и сл. oт Гражданския процесуален кодекс. Преценката относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му материалноправна легитимация.

Общото правило е, че всеки от наследниците отговаря съобразно дяловете, които получава, т.е. съобразно наследствената си квота съгл.чл.60, ал.1 от ЗН.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се със семейно и наследствено право.