Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Семейно жилище на съпрузите

Семейно жилище на съпрузите

В практиката си Върховния Касационен Съд (ВКС) приема, че меродавният признак за определяне на жилището като „семейно” е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/ 1971 г., „семейното жилище“ обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, които по своето предназначение задоволяват битовите нужди на  семейството. Това е жилището, обитавано от съпрузите и техните деца преди прекратяването на брака, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата, т.е. при прекратяването на брака и при фактическата раздяла на съпрузите семейно е жилището, което те са обитавали до настъпването на тези събития. Именно това обстоятелство дава основание на всеки един от съпрузите при прекратяване на брака с развод, поради настъпила фактическа раздяла между тях да заяви претенция за предоставяне ползването му след развода именно като семейно жилище.

Съгласно разпоредбата на чл.26 от Семейния кодекс (СК), действията на разпореждане със семейно жилище- лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище.

Исковете за претенции по отношение на семейното жилище се предявяват пред местно компетентния районен съд чрез надлежно упълномощен адвокат.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан със семейно право следва да бъде проведена юридическа консултация с адвокат.