Дворищнорегулационни планове и приложена регулация

          За отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ дворищнорегулационни планове следва да се има предвид какво означава приложена регулация. Преценката дали регулацията е била приложена при действието на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ отменен/ трябва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./, тъй като съгласно § 8, алинея 1 от ПР на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си. При изменение на плана при условията на член 32, алинея 1, точки 2,4 и 5 от ЗТСУ /отменен/ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище досежно понятието „приложена регулация“ е възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години.

Когато пред съд се претендира придобиване по давност на реална част от съседен парцел УПИ, съдът е длъжен да изясни на първо място твърденията на ищеца по искa за собственост /ревандикационният иск по чл.108 от Закона за собствеността/, а именно дали упражняваната от него фактическа власт представлява право на задържане върху реалната част от имота, която се придава съм съседен парцел по заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план; дали този план е бил приложен по реда на съответния благоустройствен закон или в сроковете, определени в § 6, алинея 2 и алинея 4 от ЗУТ. В случай че дворищнорегулационният план не е бил приложен и придаваемата площ се владее от собственика, който не е получил дължимото обезщетение, спорът по делото не е свързан с придобивна давност, а с упражнявано право на задържане и отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. В случай, че дворищнорегулационният план е бил приложен, но въпреки това придаваемата площ се владее от бившия собственик, който е получил дължимото обезщетение и който се позовава на придобивна давност, то тогава съдът трябва служебно да преценява предпоставките на член 200 от ЗУТ.

В помощ са разрешенията заложени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк.дело № 3/2010 г. – ОСГК, и тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, както и практиката на ВКС.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.