Допускането на обезпечение чрез възбраняване на чужд недвижим имот

Съгласно даденото с т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. постановено по по търг.дело № 6/2013г. на ОСГТК на Върховния Касационен Съд на Република България – разрешение принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по предявен иск не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, доколкото при наличие на предпоставките за допускане на обезпечение – предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда – законът задължава съда да допусне обезпечението. Разрешението е мотивирано с начина на вписване на обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника /съгласно чл.36, ал.1 от Правилник за вписванията и с липсата на въведен към този момент имотен регистър в страната /чл.74 от Закона за кадастъра и имотния регистър/. Прието е, че когато имотът не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик, независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Така е обоснована безпредметност в обезпечителното производство да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана.

От съдебните състави предимно се споделя разбирането, че в обезпечителното производство съдът не извършва проверка за собственост при налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот. При наличие обаче на доказателства по делото, представени от ищеца, установяващи че към момента на произнасянето ответникът не е собственик на недвижимия имот предмет на исканата обезпечителна възбрана поради това, че се е разпоредил с правото на собственост в полза на трето лице, то допускането на обезпечителната възбрана се явява лишена от правен интерес за молителя доколкото наложена върху чужд имот, същата не би гарантирала ефективното осъществяване на последиците от осъдителното решение. Допускането на обезпечение чрез възбраняване на чужд недвижим имот няма да има никакви положителни последици за молителя, поради което не обслужва правния му интерес да търси обезпечаване на иска по този начин.

Трети лица, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка са легитимирани да обжалват налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, в качеството си на частни жалбоподатели срещу постановеното определение и да искат отмяната, в качеството им на действителни собственици на имота към момента на налагане на възбраната и към настоящия момент /т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. постановено по по търг.дело № 6/2013г. на ОСГТК на Върховния Касационен Съд на Република България/.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.