Имуществените отношения в споразумение при развод по взаимно съгласие

При действието на Семейния кодекс от 2009 г. във всяко производство по развод уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на споразумението. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл.365 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод. Споразумението, което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с договорен характер. В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото пред време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. В рамките на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства. Възможно е определянето на по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и обратно – да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т.8 от ППлВС №5/15.03.1978г). Възможно е обемът на правата на съпрузите да е определен и съобразно действителното правно  положение. Тогава споразумението е с характер на установителен договор.

Тази публикация не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по казус, свързан с развод и уреждане на имуществени отношения следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със семейно и наследствено право.