Третото лице – ипотекарен длъжник в изпълнителното производство

По силата на разпоредбата на чл.429 ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, изпълнителният лист, издаден срещу длъжника, има сила и срещу третото лице, обезпечило вземането с ипотека. Взискателят по изпълнителното дело /кредитор/ няма вземане срещу ипотекарния длъжник, а само право да се удовлетвори от ипотекирания от него имот. Предвид това съдебният изпълнител/частен съдебен изпълнител или държавен съдебен изпълнител/ има задължението да връчи преписи от заповедта за изпълнение на длъжниците по него, но не и на третото лице – ипотекарен длъжник. В такъв случай т.нар. „ипотекарен длъжник“ става страна в изпълнителното производство, едва след насочването на изпълнението върху ипотекирания от него имот за обезпечаване на чуждото задължение. Третото лице обаче не е страна в развилото се преди това заповедно производство само срещу длъжниците по обезпеченото задължение.

Предвид горното, по аргумент от чл.419, ал.1 и чл.423 от ГПК легитимиран да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и да предяви възражение срещу заповедта е само длъжникът по вземането, не и ипотекарният длъжник (в този смисъл Определение 456/ 08.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3947/ 2015 г.)

Съгласно установената съдебна практика (Определение № 603/ 04.07.2012 г. по ч.т.д. № 168/2012 г. на ВКС, Определение № 531/ 25.09.2012г. по ч.т.д. № 498/ 2012г. на ВКС), третото лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечение на чуждо задължение (т.нар. „ипотекарен длъжник“) може да е страна – длъжник, и в заповедното производство – в хипотезата на подаване на заявление и издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.6 от ГПК, във вр. с чл.173 ал.3 от ЗЗД срещу него, в който случай той ще има и право на частна жалба по чл.419 от ГПК срещу постановеното разпореждане за незабавно изпълнение.

В случай, че имате въпроси или нужда от консултация, свързана с изпълнително производство, то най-добре е да се обърнете към опитен адвокат, който се занимава с тази сфера на правото.