Иск за реално изпълнение на договор за изработка от изпълнителя

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, кумулативен и възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя – ищец са породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение с ДДС на изпълнителя – по аргумент на чл.258 и чл.266, ал.1, изр.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Законът задължава поръчващия да приеме изработеното, съгласно чл.264, ал.1 от ЗЗД. Приемането като правно действие представлява: 1/ фактическо получаване на изработеното и 2/ признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с условията по договора. Приемане означава одобряване. Именно, за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.264, ал.2 от ЗЗД. В случай че не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.264, ал.3 от ЗЗД презумпция. Следователно, едва при предаването на работата изпълнителят е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за изработка, като правното задължение на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение става изискуемо.

При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е породил целените с него правни последици, както и качеството си на изправна страна по договора – че е изпълнил съгласно уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На възложителя  вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по смисъла на чл.264, ал.2 от ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета.

Изпълнението и приемането на възложената работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Трайно установена е практиката на Върховния ксационен съд, че издадените фактури отразяват възникналото между страните правоотношение и осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Следователно отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението и доказват съществуването му – така практика на ВКС по решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г., II ТО, решение № 109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г., II ТО, решение № 92/07.09.2011г. по т.д. № 478/2010г., II ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г., I ТО, решение № 118/05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на II ТО, решение № 172813.01.2016г. по т.д. № 2535/2015г., I ТО. Ако възложителят, респективно негов представител е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол – така решение № 65/24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, II ТО и решение № 178/13.10.2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, II ТО.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.