Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение

Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъй като деликвентът /увреждащият субект/ носи отговорност за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице /аргумент от чл. 429, ал.2, т. 2 от Кодекс за застраховането/. Макар и обусловена от отговорността на деликвента, отговорността на застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗосвен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл.497 от КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с деликвента и обема регресни права и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени вредите /така решение по търг.дело № 2273/ 2018г. на Върховния Касационен Съд, Търговско отделение и решение по търг.дело № 2466/2018г. на Върховния Касационен Съд, Търговско отделение.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.