Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Ограничение на неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки

Съобразно разпоредбата на чл.303а, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/, страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 /шестдесет/ дни, като по изключение договореният срок може да бъде и по- дълъг, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите търговски нрави.

Следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 303а от ТЗ е въведена в закона със Закон за изменение и допълнение на ТЗ, обнародван в ДВ, бр. 20/2013 г. и представлява транспониране в националното ни законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС/16.02.2011 г. на Европейския парламент и на Съвета, относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки  /преработена версия, /ОВ, L 48/1/23.02.2011 г./, отменяща предхождащата я като наднационална, съюзна уредба на същите отношения, Директива на Европейския парламент и на Съвета 2000/35/ЕО/29.06.2000 г. за борбата със забавяне на плащане по търговските сделки. Както от съдържанието на нормата на чл. 303а от ТЗ, така и от общият смисъл, и конкретната правна уредба на визираните  директиви на ЕС е видна общата и категорична воля, както на националния законодател, така и на съюзните нормотворчески органи, принципно да бъдат ограничени в максимална степен случаите на неоснователно забавяне на плащанията по търговски сделки.

С текста на ал.2, нормотворецът  е ограничил договорната свобода между страните, в случаите когато длъжникът е публичен възложител, т.е. всяко лице по чл.5, ал. 2- 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, съобразно пар. 1г от ДР на ТЗ като е предвидил, че срокът за изпълнение на парично задължение не може да бъде по-дълъг от 30 /тридесет/ дни, освен ако са налице изключенията по ал.1, в които случаи срокът може да бъде по-дълъг, но не повече от 60 /шестдесет/ дни. Дали длъжникът е публичен възложител по смисъла на на чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП следва да се установи, както от правно-организационната му форма, така и от предметът му на дейност, от принадлежността на капитала му, видни от отразените по партидата му в Търговския регистър при Агенцията по вписванията обстоятелства.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.