Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Отвод на съдия

Всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, ал.1, т.1- 6 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, щом не отговаря на обективната действителност не може да послужи като основание за отвод на съдия.

Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.

Не може да участва като съдия по делото лице, което е страна по делото или, заедно с някоя от страните, е субект на спорното или свързано с него правоотношение. Не може да правораздава по дело, в което има наемни отношения за имот, чиято собственост се оспорва.

Не може да бъде съдия и лице, което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен, на някоя от страните или на нейн представител.

Не може да е съдия и лице, което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител. Същото се отнася и до човек, който е бил представител, съответно пълномощник, на страна по делото, както и който е взел участие при решаване на делото в друга инстанция или е бил свидетел или вещо лице по делото.

Не може да е съдия по гражданско дело и лице, „относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие“, разписва последната т.6 на ал.1, чл.22 от ГПК.

Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите- протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и т.н. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шиканира и се опитва да попречи на развитието на производството.

Във всеки конкретен случай, твърденията на страната, която претендира за отвод на съдия, следва да насочват към предубеденост или пристрастност на съдия – докладчик по делото. В противен случай молбата по чл. 22, ал. 1 от ГПК, следва да бъде отхвърлена.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат