Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Производство по несъстоятелност

Възможността на предприятието да посреща изискуемите си задължения навреме, неплатежоспособността и производството по несъстоятелност.

 

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631 от Търговския закон /ТЗ/, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице; молителят да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците или служителите, което не изпълнено повече от два месеца; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

По отношение на легитимацията на молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на чл.625 ТЗ, съгласно която писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и НАП за публичноправни задължения към държавата или общините, свързани с търговската дейност на длъжника, задължение по частно държавно вземане задължение за изплащане на трудови възнаграждения.

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения. Или, първият признак на неплатежоспособността е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на изискуемо по 2 приетите за търговски сделки, парично задължение, което би обусловило качеството на молителите на кредитори по чл.625 от ТЗ. Последното е необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане прави лицата  активно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност на ответника и липсата на такова води до липса на базисна положителна предпоставка по чл.608, ал.1 от ТЗ, върху която да се градят правни изводи за неплатежоспособността на дружеството.

При съобразяване на горното, съгласно чл.154, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, в тежест на длъжника е да докаже, че е налице погасяване на задължението. Съответно липсата на доказателства за изпълнение на задължението по търговската сделка за заплащане на дължимите суми на молителя от страна на длъжника е основание съдът да приеме, че в полза на молителя съществува изискуемо и установено по основание парично задължение по търговска сделка, по която длъжникът е спрял плащанията съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ. Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно второто изречение на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е от законодателя т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца, а именно дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение – имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията. В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. А дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, задължително изисква конкретна преценка на икономическото състояние на длъжника.

За установяването на това състояние се ползват специалните познания на вещи лица счетоводители за изготвяне на заключения по допуснати от съда експертизи, носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура и структурата на активите в дружеството. Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява способността на един търговец да носи печалба и доход на своите притежатели. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба.

Показател, който дава основна представа за възможността на предприятието да посреща изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността. Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за бъдещи периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви.

Коефициентът на обща ликвидност представлява съотношение между сумата на краткотрайните активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните задължения, към тази дата. Коефициентът на обща ликвидност дава възможност да се оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията си с всички налични краткотрайни активи- материали, стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки, при общоприето числено значение 2.

Коефициентът на бързата ликвидност дава информация каква част от краткосрочните задължения могат да бъдат покрити с бързоликвидните активи и препоръчителната му стойност в икономическата теория е 1.

Коефициентът на незабавната ликвидност представлява съотношението на краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, съотнесен към текущите задължения и разкрива възможността /респ. невъзможността/ на длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Оптималната стойност на този показател, възприет в икономическата теория, е 0.0, като стойност над 1 означава замразяване на парични средства, които не се използват ефективно в дейността.

Коефициентът на абсолютна ликвидност – съотношение между паричните средства към текущите задължения, ако е с ниско измерение, показва, че длъжникът не може да осъществява нормална търговска дейност. Препоръчително е той да не пада под 0.3 като се приема, че за да е предприятието ликвидно във всеки момент следва да поддържа парични наличност, покриващи около 30 % от задълженията му.

Що се касае до показателя финансова автономност – същият следва да е положителна величина. Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер на пасива. Отрицателната стойност на показателите са финансова автономност показват силна зависимост на предприятието от външни кредитори, а отрицателна величина на коефициента на задлъжнялост показва, че дружеството е силно зависимо от кредиторите си за уреждане на задълженията си.

Необходимо е обследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения или дали търговецът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни.

Наличието на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции.

Съобразно доктрината и трайната съдебна практика /така, решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № 988/10.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска дейност и би довела на практика до нейното преустановяване. Продажбата на ДМА също така на практика съставлява ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на търговеца следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива /наличните парични средства и краткотрайни материални активи/.

Простото превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е критерий за установяване на качеството „платежоспособност“.

Съгласно трайно установената съдебна практика, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Тоест, началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор. Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение в производството, попълването на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване интересите на длъжника и кредиторите му, поради което съдът следва самостоятелно да прецени същата с оглед на всички доказателства по делото.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.