Установена фактическа власт върху недвижим имот и отстраняването на владелеца от имота

Владението е фактическо състояние и е дефинирано в разпоредбата на чл.68 от Закона за собствеността /ЗС/ като упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, а субективният признак е характеристика на субективното поведение на владелеца – да държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик, т.е че той титуляр на вещното право на собственост. Намерението се дефинира като психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказването законодателят е установил законовата презумпцията на чл.69 от ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго. Законовата презумпция е установена в полза на владелеца, същата е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си.

Като елемент от придобивната давност /започнала да тече в полза на владелеца/ владението трябва да е явно и несъмнено, както и да се осъществява постоянно, т.е да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може да се реализира и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта /вкл. недвижима собственост/, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху недвижимия имот, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от шест месеца. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно уредени в чл.116 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и са приложими по отношение на придобивната давност, по силата на чл.83 от ЗС. Съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.